Злокучене (област Пазарджик)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Злокучене.
Злокучене | |
Кметство Злокучене | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1099 души[1] (15 март 2024 г.) 414 души/km² |
Землище | 2,652 km² |
Надм. височина | 231 m |
Пощ. код | 4491 |
Тел. код | 03561 |
МПС код | РА |
ЕКАТТЕ | 31214 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пазарджик |
Община – кмет | Септември Васка Рачева (Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020) |
Кметство – кмет | Злокучене Асен Беков (ДПС) |
Злокучене в Общомедия |
Злокучене е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е част от община Септември и се намира в близост до река Марица.
Символи
[редактиране | редактиране на кода]Герб
[редактиране | редактиране на кода]Блазон: златно, лазурна назъбена основа, от която излиза изправено черно куче, оковано в червено, наляво.
Автор на герба е Йован Йоновски, по идея на Александър Алексиев, от Българското хералдическо и вексилоложко общество. Художник е Елеонора Хаджиниколова.
Гербът е „говорещ”, като фигурите му представят преданието за възникването на селото и на неговото име.
Кучето, обърнато наляво, означава името на селото;
Назъбената палисада представя река Марица като разделител и обединител на селото;
Златното: богатство на духа и на добродетели;
Лазурното: великодушие, честност, вярност;
Формата на щита повтаря първия герб на Пазарджик и означава административната принадлежност.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година, съставен от кадията на Пазарджик, са отбелязани двама джелепкешани в село Изла куче - Юрук Пир Али, син на Тимур и Абдуррахман Дур Али.[4]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Дворът на църквата
-
Начално училище
„Св. св. Кирил и Методий“ -
Сградата на пощата
-
Мостът по Републикански път III-8402 над река Марица
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Герб на село Злокучене, община Септември
- ↑ Злокучене си има герб - със зло куче
- ↑ Турски извори за българската история, т. III, Редактори Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София 1972, с. 83.
|